Понякога обичам да стоя,
загледана как кротко ромоли дъждът.
Отнася ме на място чудно,
а времето не е тъй мудно, мудно.
Та там, на мястото прекрасно,
аз гледам нежната дъга.
Е, аз не знам за по-голяма красота!
Загледана в отлитащите птички,
не виждам по-голяма свобода
от това да имаш смелостта и волята
да стигнеш непознатата страна.
А там какво да видя?! ...