25 jun 2007, 19:22

Странната искра 

  Poesía
482 0 1
Странната искра

Той навсякъде е, чувствам.
Във мен, около мен, със мен.
Не стихва той, но и не буйства,
толкова пленителен.

Аз съм той и той е аз,
двамата в едно сме.
Гледаме се във захлас,
нежно ме докосва.

И пак отново ме целува
с горещи устни-лава,
а езикът му лудува
по тялото ми - о, наслада!

* * *

Лежим, оглеждам се в очите му
и виждам странната искра.
Мигът минава толкова мъчително...
... и той проронва думите в нощта:
                                                  Обичам те...

© Сакс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??