25 jun 2007, 19:22

Странната искра

  Poesía
665 0 1
Странната искра

Той навсякъде е, чувствам.
Във мен, около мен, със мен.
Не стихва той, но и не буйства,
толкова пленителен.

Аз съм той и той е аз,
двамата в едно сме.
Гледаме се във захлас,
нежно ме докосва.

И пак отново ме целува
с горещи устни-лава,
а езикът му лудува
по тялото ми - о, наслада!

* * *

Лежим, оглеждам се в очите му
и виждам странната искра.
Мигът минава толкова мъчително...
... и той проронва думите в нощта:
                                                  Обичам те...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сакс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...