Странната искра
Той навсякъде е, чувствам.
Във мен, около мен, със мен.
Не стихва той, но и не буйства,
толкова пленителен.
Аз съм той и той е аз,
двамата в едно сме.
Гледаме се във захлас,
нежно ме докосва.
И пак отново ме целува
с горещи устни-лава,
а езикът му лудува
по тялото ми - о, наслада!
* * *
Лежим, оглеждам се в очите му
и виждам странната искра.
Мигът минава толкова мъчително...
... и той проронва думите в нощта:
Обичам те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сакс Всички права запазени