Странник (За рицарите)

violently (Ася)
69 895

8 feb 2009, 19:36

Poesía

1220 0 4

Той влиза бос в отломките на дните,

не носи щит - ръцете изморени са,

в гърдите пази стъпките на воини -

напомнящи за минали дуели.

- Поспри се, страннико, че закъснял

светът за вярата е - шепне му

животът - под нозете окован,

догонващ всеки вик на времето.

Отдавна руини е крепостта

и вече само ехо е гласът му,

но той не свежда, отмалял, глава,

и не в молитва вплетени са пръстите,

а здраво стиснал своя меч във длан -

и без доспехи твърдо е сърцето,

не чака паметник, венци под мрамор бял,

те - раните ще бъдат храм на името.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.