7 jul 2013, 17:05

Страннико далечен 

  Poesía » De amor
430 0 4

Извор са сълзите ми за тебе, страннико,
изморен приседнал в очите ми.
Над огледалната повърхност се привеждаш,
ще успееш ли да видиш там душата ми?

Самотен си и си захвърлен,
на моя бряг намерил си спасение.
На устните ти думите стоят
далечни, сякаш са в забвение.

Слънце са косите ми за тебе, страннико,
задъхан и премръзнал от студа.
Ръцете в тях си потопи -
стопли ги, да не мръзнат в снега.

Тъжен си и нещо те тревожи.
Очите ти са кротки и са сякаш празни.
Искрица ще ти дам от моите,
знам, че обич молят и някак са далечни.

Любовта ще съм за тебе ,страннико,
и няма да си вече сам.
От мъката ти аз ще се родя,
на дъното... най-мъничкото камъче съм там.

© Еличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??