Страннико далечен
Извор са сълзите ми за тебе, страннико,
изморен приседнал в очите ми.
Над огледалната повърхност се привеждаш,
ще успееш ли да видиш там душата ми?
Самотен си и си захвърлен,
на моя бряг намерил си спасение.
На устните ти думите стоят
далечни, сякаш са в забвение.
Слънце са косите ми за тебе, страннико,
задъхан и премръзнал от студа.
Ръцете в тях си потопи -
стопли ги, да не мръзнат в снега.
Тъжен си и нещо те тревожи.
Очите ти са кротки и са сякаш празни.
Искрица ще ти дам от моите,
знам, че обич молят и някак са далечни.
Любовта ще съм за тебе ,страннико,
и няма да си вече сам.
От мъката ти аз ще се родя,
на дъното... най-мъничкото камъче съм там.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еличка Все права защищены
