Страшният свят

9 ago 2014, 14:41

Poesía

539 0 4

Бягат ми, бягат ми, бягат ми дните

в мъртви посоки, на зъл кръстопът.

В каменни стълбове, сякаш, мечтите

някой превърна, преди да умрат.

Ето ги тука - стърчат по паважа

някакви мъртви купчини сред страх.

И, вцепенена, не мога да кажа,

по-рано, аз за какво си мечтах.

Имаше бъдеще, имаше утре,

имаше стъпки напред и назад.

Днес зад гърба ми - уродливи мутри

и съм на мушка, зад нечий приклад.

По-добре стреляйте и да ме няма,

щом ще живея с убити мечти.

Щом битието, превърнато в камък,

всички мечти и човеци затри.

Радост Даскалова

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.