Бягат ми, бягат ми, бягат ми дните
в мъртви посоки, на зъл кръстопът.
В каменни стълбове, сякаш, мечтите
някой превърна, преди да умрат.
Ето ги тука - стърчат по паважа
някакви мъртви купчини сред страх.
И, вцепенена, не мога да кажа,
по-рано, аз за какво си мечтах.
Имаше бъдеще, имаше утре,
имаше стъпки напред и назад.
Днес зад гърба ми - уродливи мутри
и съм на мушка, зад нечий приклад. ...