Страшният свят
704
0
4
Бягат ми, бягат ми, бягат ми дните
в мъртви посоки, на зъл кръстопът.
В каменни стълбове, сякаш, мечтите
някой превърна, преди да умрат.
Ето ги тука - стърчат по паважа
някакви мъртви купчини сред страх.
И, вцепенена, не мога да кажа,
по-рано, аз за какво си мечтах.
Имаше бъдеще, имаше утре,
имаше стъпки напред и назад.
Днес зад гърба ми - уродливи мутри
и съм на мушка, зад нечий приклад.
По-добре стреляйте и да ме няма,
щом ще живея с убити мечти.
Щом битието, превърнато в камък,
всички мечти и човеци затри.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
