koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
15 ene 2016, 13:02

Страшното 

  Poesía » Filosófica
255 0 6

Не ме е страх,

че утре ще ме няма

и този свят

ще бъде той без мен,

когато в него

жътвата голяма

била е рожба 

на полезен ден.

 

А страшното

е всъщност да ме няма,

когато тука

още съм си жив.

Това ще бъде

грешката голяма

допусната 

в света ми твърде сив.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценките! Радвам се, че харесвате написаното и сте съпричастни
    към моите вълнения! Желая ви здрава и творческа година!!
  • Много силно! Браво, Кольо!
  • Разтърсващ стих..., - Смъртта винаги е била и ще остане нещо страшно и ужасно, - едва когато се срещнем лице в лице с нея изпитваме смътното усещане, че сме се докоснали до истинската стойност на живота..., за да разбереш смисъла на живота трябва да разбереш смисъла на смъртта...!!!
    "А страшното
    е всъщност да ме няма,
    когато тука
    още съм си жив."
  • Тук си, тук си, жив си, просто понякога не се виждаш!!!
  • Да те няма, когато си още жив, е наистина по-страшно от самата смърт. Но на теб няма да се случи, Ники. Ще те има вечно в творчеството ти...
  • Ние самите твърде често си даваме оценки за едно или за друго. В частност и за това, дали ни има, или ни няма. Но понякога, когато ни се струва, че вече ни няма, бидейки все още живи, се явява внезапно едно оборващо доказателство на твърдението ни. Доказателство от плът и кръв. Аз ти пожелавам случването на такова доказателство, Никола! А иначе чудесно разсъждаваш по подетия въпрос.
Propuestas
: ??:??