15 ene 2016, 13:02

Страшното

437 0 6

Не ме е страх,

че утре ще ме няма

и този свят

ще бъде той без мен,

когато в него

жътвата голяма

била е рожба 

на полезен ден.

 

А страшното

е всъщност да ме няма,

когато тука

още съм си жив.

Това ще бъде

грешката голяма

допусната 

в света ми твърде сив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценките! Радвам се, че харесвате написаното и сте съпричастни
    към моите вълнения! Желая ви здрава и творческа година!!
  • Много силно! Браво, Кольо!
  • Разтърсващ стих..., - Смъртта винаги е била и ще остане нещо страшно и ужасно, - едва когато се срещнем лице в лице с нея изпитваме смътното усещане, че сме се докоснали до истинската стойност на живота..., за да разбереш смисъла на живота трябва да разбереш смисъла на смъртта...!!!
    "А страшното
    е всъщност да ме няма,
    когато тука
    още съм си жив."
  • Тук си, тук си, жив си, просто понякога не се виждаш!!!
  • Да те няма, когато си още жив, е наистина по-страшно от самата смърт. Но на теб няма да се случи, Ники. Ще те има вечно в творчеството ти...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...