Страшното

Поезия » Философска

432 0 6

Не ме е страх,

че утре ще ме няма

и този свят

ще бъде той без мен,

когато в него

жътвата голяма

била е рожба

на полезен ден.

А страшното

е всъщност да ме няма,

когато тука

още съм си жив.

Това ще бъде

грешката голяма

допусната

в света ми твърде сив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценките! Радвам се, че харесвате написаното и сте съпричастни
към моите вълнения! Желая ви здрава и творческа година!!

2016-01-16T15:20:21+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Много силно! Браво, Кольо!

2016-01-16T11:36:00+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Разтърсващ стих..., - Смъртта винаги е била и ще остане нещо страшно и ужасно, - едва когато се срещнем лице в лице с нея изпитваме смътното усещане, че сме се докоснали до истинската стойност на живота..., за да разбереш смисъла на живота трябва да разбереш смисъла на смъртта...!!!
"А страшното
е всъщност да ме няма,
когато тука
още съм си жив."

2016-01-16T11:31:34+02:00
nezemna (Неземна)

Тук си, тук си, жив си, просто понякога не се виждаш!!!

2016-01-16T10:46:24+02:00
voda (Елица Ангелова)

Да те няма, когато си още жив, е наистина по-страшно от самата смърт. Но на теб няма да се случи, Ники. Ще те има вечно в творчеството ти...

2016-01-16T05:37:45+02:00