Страст
1.4K
0
0
В мрака, чакам те сама!
Небето е моята завивка!
Земята - тръпнеща постеля!
Чувствам само пясъка под мен,
вятърът, играещ в моите коси,
желание и дива страст!
Погледна ли на горе,
политам със стихиите във тиха бездна,
отивам някъде, не знам къде!
Но знам, че ти си там!
Погледна ли към звездите,
аз виждам в тях жарките ти очи -
Толкова красиви!
Те ме призовават!
Те ме искат!
Не могат без плътта ми похотлива!
Обхващат я, поглъщат я!
Спускат лазурни сияния,
галят мойта кожа.
Няма те, но аз те имам -
Ти си мой!
Друга няма да те има като мен!
Друга не познаваш като мен!
Мойта топлина е по-гореща от слънцето!
Мойте устни са по-сладки от гроздето!
Тялото ми - по-меко от водата!
Душата ми - по-дълбока от небето черно в лятна нощ,
по-бурна от морското вълнение,
разлюляно от страстта на човешките души!
Но тези души са други!
Други! В тях няма вик -
единствено пронизващ писък!
В тях няма болка, сладост или нежност!
Те са сухи, глухи, жалки...
Никому ненужни,
те остават там - на морето в дълбините!
Затова обичаш да ме гледаш!
Да изпиваш мойта красота!
Затова обичаш да играеш със косите ми -
дълги, леки като тревите полски!
Затова обичаш да преплиташ пръсти в мойте пръсти, крехки, топли, похотливи!
Чакам те, ела!
Вкуси отново лъх от цветните градини на Моята Любов!!!!
Небето е моята завивка!
Земята - тръпнеща постеля!
Чувствам само пясъка под мен,
вятърът, играещ в моите коси,
желание и дива страст!
Погледна ли на горе,
политам със стихиите във тиха бездна,
отивам някъде, не знам къде!
Но знам, че ти си там!
Погледна ли към звездите,
аз виждам в тях жарките ти очи -
Толкова красиви!
Те ме призовават!
Те ме искат!
Не могат без плътта ми похотлива!
Обхващат я, поглъщат я!
Спускат лазурни сияния,
галят мойта кожа.
Няма те, но аз те имам -
Ти си мой!
Друга няма да те има като мен!
Друга не познаваш като мен!
Мойта топлина е по-гореща от слънцето!
Мойте устни са по-сладки от гроздето!
Тялото ми - по-меко от водата!
Душата ми - по-дълбока от небето черно в лятна нощ,
по-бурна от морското вълнение,
разлюляно от страстта на човешките души!
Но тези души са други!
Други! В тях няма вик -
единствено пронизващ писък!
В тях няма болка, сладост или нежност!
Те са сухи, глухи, жалки...
Никому ненужни,
те остават там - на морето в дълбините!
Затова обичаш да ме гледаш!
Да изпиваш мойта красота!
Затова обичаш да играеш със косите ми -
дълги, леки като тревите полски!
Затова обичаш да преплиташ пръсти в мойте пръсти, крехки, топли, похотливи!
Чакам те, ела!
Вкуси отново лъх от цветните градини на Моята Любов!!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
