2 dic 2014, 7:47

Страст

  Poesía
526 0 1

Страст

Като вулкан.

На демон зъл понякога приличаш.

Страстта във теб бушува.

Съзнаваш ли, че тя е

                                       твоя господар.

Изригваш.

А после тихо се отдръпваш.

                                                   Объркан.

Или удовлетворен.

В битка непрестанна си.

Със себе си. С други те. С живота.

А аз като дете съм към тебе вперила

                                            съм взор -

Ръце протягам - търся нежност.

Пепел.

Вулканът нежност не дарява.

Той само наранява.

                                 Гори.

И с пепел се покрива. И забрава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тихомира Бижева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не можем да докоснем красивия огън без да се изгорим- за жалост, той става само за гледане, но пък е така хипнотизиращ и изкушаващ, че в един момент човек се предава.
    Хареса ми емоционалността на произведението ти и нежната ти съпротива срещу страстта- тя е едва доловима и затова и толкова ценна. От друга страна творбата изглежда завършена и оригинално подредена.
    Поздравявам те!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...