Dec 2, 2014, 7:47 AM

Страст

  Poetry
522 0 1

Страст

Като вулкан.

На демон зъл понякога приличаш.

Страстта във теб бушува.

Съзнаваш ли, че тя е

                                       твоя господар.

Изригваш.

А после тихо се отдръпваш.

                                                   Объркан.

Или удовлетворен.

В битка непрестанна си.

Със себе си. С други те. С живота.

А аз като дете съм към тебе вперила

                                            съм взор -

Ръце протягам - търся нежност.

Пепел.

Вулканът нежност не дарява.

Той само наранява.

                                 Гори.

И с пепел се покрива. И забрава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тихомира Бижева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не можем да докоснем красивия огън без да се изгорим- за жалост, той става само за гледане, но пък е така хипнотизиращ и изкушаващ, че в един момент човек се предава.
    Хареса ми емоционалността на произведението ти и нежната ти съпротива срещу страстта- тя е едва доловима и затова и толкова ценна. От друга страна творбата изглежда завършена и оригинално подредена.
    Поздравявам те!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...