Dec 2, 2014, 7:47 AM

Страст

  Poetry
525 0 1

Страст

Като вулкан.

На демон зъл понякога приличаш.

Страстта във теб бушува.

Съзнаваш ли, че тя е

                                       твоя господар.

Изригваш.

А после тихо се отдръпваш.

                                                   Объркан.

Или удовлетворен.

В битка непрестанна си.

Със себе си. С други те. С живота.

А аз като дете съм към тебе вперила

                                            съм взор -

Ръце протягам - търся нежност.

Пепел.

Вулканът нежност не дарява.

Той само наранява.

                                 Гори.

И с пепел се покрива. И забрава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тихомира Бижева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не можем да докоснем красивия огън без да се изгорим- за жалост, той става само за гледане, но пък е така хипнотизиращ и изкушаващ, че в един момент човек се предава.
    Хареса ми емоционалността на произведението ти и нежната ти съпротива срещу страстта- тя е едва доловима и затова и толкова ценна. От друга страна творбата изглежда завършена и оригинално подредена.
    Поздравявам те!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...