Поет ли съм? - аз още се съмнявам,

повярвам ли си, то ще значи край.

Сред думите, сред фразите се давя –

потъвам и изплувам до безкрай.

Намирам пристан в нечия въздишка,

обличам я във рима и в сълза.

Страстта ме води, като на каишка,

а страст /от страдам/ … идва на света.

Сред сенките се чувствам най-удобно

и в тишината чувам звукове́.

Отвсякъде във хор ехти – ПРЕЛОМНО …

е времето и няма как да спре.

Не съм готов, да дойде друго време,

затуй ще си остана нейде – там.

Където в страст душата бавно стене,

сред тленна пустош. Странник, зъзнещ, сам!