Страст и страдание
Поет ли съм? - аз още се съмнявам,
повярвам ли си, то ще значи край.
Сред думите, сред фразите се давя –
потъвам и изплувам до безкрай.
Намирам пристан в нечия въздишка,
обличам я във рима и в сълза.
Страстта ме води, като на каишка,
а страст /от страдам/ … идва на света.
Сред сенките се чувствам най-удобно
и в тишината чувам звукове́.
Отвсякъде във хор ехти – ПРЕЛОМНО …
е времето и няма как да спре.
Не съм готов, да дойде друго време,
затуй ще си остана нейде – там.
Където в страст душата бавно стене,
сред тленна пустош. Странник, зъзнещ, сам!
© Данаил Таков All rights reserved.
