24 jul 2025, 0:08  

Страсти...

  Poesía » Otra
300 1 0

Там някъде скрит

в кръга от пясъците

на брегът

кеменист и закътан

остава стремежа отколешен

възбуждащ морето

от епохи далечни с желание

със скалите му стройни

един дъх преди полунощ

в любовно безумие да се слее

и да ги покрие с вълните си

за хиляда и един незабравими

космически мига

останали впити с коралови устни

чак докато запотеният изгрев

нажежен от тъмнината

срамежливо не дойде

под марша на два-три взвода

от крачещи на иначе рачета

и събудени от писъка на ощипана чайка

от люпобитство насам допълзели

двойката пясъчни змии

под луната в сънища

оплитали телата си в знойните танци -

но тях оргазмите на пяната

гневно заплюва

и злобно срещу им изсъсква

че не може с отровата си

да бъдат люспестите воайори

на това как морето брега

като разгонен таран не спира да рони

разпиляващ стените му на песъчинки

от кварцови стонове

също като ехото

започнало от първата крачка на времето:

- Спомнящо си за все още несбъдналото се вчера

насред букета от похотливите морски мечти

и страстни,

най-дълбоки закани...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГФСтоилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...