Страсти...

Там някъде скрит

в кръга от пясъците

на брегът

кеменист и закътан

остава стремежа отколешен

възбуждащ морето

от епохи далечни с желание

със скалите му стройни

един дъх преди полунощ

в любовно безумие да се слее

и да ги покрие с вълните си

за хиляда и един незабравими

космически мига

останали впити с коралови устни

чак докато запотеният изгрев

нажежен от тъмнината

срамежливо не дойде

под марша на два-три взвода

от крачещи на иначе рачета

и събудени от писъка на ощипана чайка

от люпобитство насам допълзели

двойката пясъчни змии

под луната в сънища

оплитали телата си в знойните танци -

но тях оргазмите на пяната

гневно заплюва

и злобно срещу им изсъсква

че не може с отровата си

да бъдат люспестите воайори

на това как морето брега

като разгонен таран не спира да рони

разпиляващ стените му на песъчинки

от кварцови стонове

също като ехото

започнало от първата крачка на времето:

- Спомнящо си за все още несбъдналото се вчера

насред букета от похотливите морски мечти

и страстни,

най-дълбоки закани...