Сътвориле попадиата Виличка и кметя Ваньо
Автори kity(Людмила Нилсън) и Романтик(Христо Костов)
Надошле съ не`кви ора тук у наше селу,
викът – ХЕИ-ту – биле съ и пристъпят смелу.
И затътриха обуща ф наш`те „ Пипируди”,
флора, фауна ужаснъ, кату дом зъ луди.
Кви съ тиа мъжурляци, ХЕИ-ци смотъняци,
ф наш`те „ Пипируди” мъркат жини кутараци.
Секой ден твориме тука ф пуитични рими,
еле водчица га пийним, сме ниудържими.
Яз убачи съ уткланям ф ирутичнъ прозъ,
накъде Виличка тръгам дъ га путривожъ.
Оти йе Виличка наша, арна пупадийка,
у кривато, леле мале, истинска фурийка.
Сига пред вас яз нема дъ са фаля,
ама ф криватя секи ша пудпаля,
за ко си мислити, чи попъ мъ устай
и съ пукри ф света у другио му край.
Шавливъ съм си, мъ и ногу шетъм,
сига ша земъм мерките нъ Ваньо кметя,
ама да доди утри зарън ногу рану,
чи с ХЕИ-ту сига съм са заелъ,
умувъми със них върху идна къделъ.
Нимой ги фаща, тия съ старчоци
и работата нема дъ отмервът,
видех ги как распивът кату смоци,
чи чак ф ногите зеха дъ трипервът.
Пристигъм яз, със моята си мярка,
до утри зарън се га ползвъй ти,
а посли нъ жакузито ш`та водя,
дъ видиш там па кви ш`ги сътвурим.
Старчоци ли, бре? Ти дъ ни ривнувъш?
Ни ги ли видиш кви съ се зилени?
Ще ти съ и с мен дъ попалувъш,
мъ първу трябвъ меркити дъ земим.
Събахлян кът искукът и питлити,
та искъм у свинарникъ струен,
шъ издуиме посли и уфцити
и чак тугас шъ съ распишеш и при мен.
Накрая у жакузиту кът скочим,
мъ ще ми съ във кулектиф дъ ги твурим,
тя, наша Дара напуследък ма нарочи,
мъ да га земим с нас и поуспокоим.
Това йе приказка, мъ попадийке!
Готов съм! Кът фуриа шъ летя!
Управям стокъта и съ прифърлям,
в жакузито със двети дъ твуря.
© Христо Костов Todos los derechos reservados