В тихите гори безкрайни,
тръгни мълком след самодива,
тя ще разкрие своите тайни
на полянката, чудно красива.
И скрити безшумно до огъня,
прегърни я тихо, без страх,
тя знае какво е самотност,
но знае и що е то грях.
Бялата девствена риза
безшумно и тихо свали
и когато в безкрая се слеете,
ще блеснат в небето звезди. ...