4 мая 2008 г., 12:00

Страстта на самодивата

964 0 0

В тихите гори безкрайни,

тръгни мълком след самодива,

тя ще разкрие своите тайни

на полянката, чудно красива.

 

И скрити безшумно до огъня,

прегърни я тихо, без страх,

тя знае какво е самотност,

но знае и що е то грях.

 

Бялата девствена риза

безшумно и тихо свали

и когато в безкрая се слеете,

ще блеснат в небето звезди.

 

Страстта като огън ще се разгаря

и всяко дихание ще обедините,

и след всяко нежно докосване

ще се крият свенливо очите.

 

Когато сутринта се събуди,

ще бъдеш отново сам

и самодивската риза, съблечена,

ще лежи до тебе без срам.

(А къде е самодивата?!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...