20 jul 2008, 1:12

стрелките

1.1K 0 12
 

* * *

 

 

Там някъде в твоя град си,

пак самотен... неразбран...

Аз пък споря с любовта си

трябва ли да ти я дам!

Така заспиват часовете

върху часовника пред мен...

И стрелките спряха двете -

аз пред теб, а ти след мен!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И стрелките спряха двете -
    аз пред теб, а ти след мен!"
    Точно така се получи
    Много ти благодаря, много е красиво!
    Поздрави!
  • Прелестно!!!С нотка закачливост!!!
    Поздравления!!!
  • с любовта миличка не се спори. нея или я има или я няма. сърцето никога не лъже ! и не се ядосвай,ако я няма в другото сърце , което си обикнала,радвай се ,че я има в твоето. поздрави за теб и красивите стихове,които сътворяваш красавице
  • "И стрелките спряха двете -
    аз пред теб, а ти след мен!"
    Само се гонят, нали?
    Поздравления за стихчето! Хареса ми!








  • радост си...за очите и душата...
    погали ме...много красиво...с обич, Неделина.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...