20 jun 2012, 10:53

Стремежи

1.3K 0 0

За свободата на птиците често мечтаем.

Без грижа ветровете с размах да покорим.

Но нима от истински криле се нуждаем

да умеем,

да можем,

да искаме 

да летим?

 

Погледнете душата и сърцето - те не знаят

що са това преграда, граница, континент.

Не посмяват пред нас подли роли да играят

до онзи неподходящ,

грешен,

фатален

момент...

 

... в който ги заключим зад железните врати

на присъствието ни в човешкото тяло.

Как е възможно някой така да си позволи

да наказва

и да кара

да страда 

едно цяло?

 

Едно съжителство, между чувства и природа,

както в живота, така и в райските предели.

Да. В нас има дявол за нечия изгода.

Но през него

видим ли,

сме го

преодолели.

 

Заблуждавате се. Не дирете свободата.

Път до нея няма, в залутан някой кът.

Заслушайте се. Прогледнете само за едната,

чистата,

всемогъщата

истина.

Човекът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиана Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...