11 ago 2005, 7:23

СТРЕМЕЖНО БЯЛО

  Poesía
1.4K 0 5

Стремежно бяло или златно
откривам в строгите ръце.
Обричам бъдното. Обратно
ме мами образно лице.

Сълза - почуда сред тревата
се взира в тъжен прахоляк,
засипал песните в гората,
разкъсани от остър мрак.

Полуостровни надежди,
прострели свъсени ръце
към океани центробежни,
захапали с любов дете.

Затуй прошепнах на лодкаря
цвета на твоите очи.
Болнав се лутам. И витая
зареян в благост и мечти.

Очаквам в тръпнещата стая
отдавна. Горестно желан.
Върни се! Стихове, след чая,
наместо спомен ще ти дам.

Марин Лазаров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светославе, сажалявам че ще ти го кажа:
    имаш МУТРЕНСКО виждане относно поезията.
    Ако, не мисля че е така, не си доволен от живота си, недей да си го изкарваш на другите.
    Уведомих admin:а на този хубав сайт за твоето жалко поведение!!!
    марин
  • Ами... тези "примери", които ги даваш ги има в стихотворението... те не са мнение.
    (Ракията дядо ми я получава от ткзс-то. Това което ми дава го ползвам като дезинфектант.)
  • И какво трябва да покаже този пример?
    Май си се почерпил, както изглежда.
  • На мен някак си края не ми се вижда особено добър иначе стихотворението си е много добро.
    Писателче оценката ти не е обоснована. Всеки има право на мнение, но все пак добре е да се обосновеш след като си се афиширал така.
  • Господин Иванов, първо благодаря за откритото възмущение относно моя "шедьовър"!
    Стремежно бяло или златно / откривам в строгите ръце. - бялото е светлината, която се прокрадва зад тялото на майка ми, която ме вози в бебешката количка. златното е в това да откриеш възможността да оцениш ролята на родителя в своя живот, когато ти самия имаш деца. ръцете ти бащата трябва да бъдат строги, независимо че страшно обича децата си - трички си имам в къщи - и Той е винаги готов да умре за тях, но те всъщност, ръцете де, са нежни и ласкави.
    Така, че уважаеми господине, в стиховете има толкова много ненарушими чудеса, че едно такова стихотворение едва ли ще бъде разбрано толкова лесно от специалист като Вас.
    С уважение: маринЧо

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...