СТРЕМЕЖНО БЯЛО
Стремежно бяло или златно
откривам в строгите ръце.
Обричам бъдното. Обратно
ме мами образно лице.
Сълза - почуда сред тревата
се взира в тъжен прахоляк,
засипал песните в гората,
разкъсани от остър мрак.
Полуостровни надежди,
прострели свъсени ръце
към океани центробежни,
захапали с любов дете.
Затуй прошепнах на лодкаря
цвета на твоите очи.
Болнав се лутам. И витая
зареян в благост и мечти.
Очаквам в тръпнещата стая
отдавна. Горестно желан.
Върни се! Стихове, след чая,
наместо спомен ще ти дам.
Марин Лазаров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Лазаров Всички права запазени