11.08.2005 г., 7:23

СТРЕМЕЖНО БЯЛО

1.4K 0 5

Стремежно бяло или златно
откривам в строгите ръце.
Обричам бъдното. Обратно
ме мами образно лице.

Сълза - почуда сред тревата
се взира в тъжен прахоляк,
засипал песните в гората,
разкъсани от остър мрак.

Полуостровни надежди,
прострели свъсени ръце
към океани центробежни,
захапали с любов дете.

Затуй прошепнах на лодкаря
цвета на твоите очи.
Болнав се лутам. И витая
зареян в благост и мечти.

Очаквам в тръпнещата стая
отдавна. Горестно желан.
Върни се! Стихове, след чая,
наместо спомен ще ти дам.

Марин Лазаров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светославе, сажалявам че ще ти го кажа:
    имаш МУТРЕНСКО виждане относно поезията.
    Ако, не мисля че е така, не си доволен от живота си, недей да си го изкарваш на другите.
    Уведомих admin:а на този хубав сайт за твоето жалко поведение!!!
    марин
  • Ами... тези "примери", които ги даваш ги има в стихотворението... те не са мнение.
    (Ракията дядо ми я получава от ткзс-то. Това което ми дава го ползвам като дезинфектант.)
  • И какво трябва да покаже този пример?
    Май си се почерпил, както изглежда.
  • На мен някак си края не ми се вижда особено добър иначе стихотворението си е много добро.
    Писателче оценката ти не е обоснована. Всеки има право на мнение, но все пак добре е да се обосновеш след като си се афиширал така.
  • Господин Иванов, първо благодаря за откритото възмущение относно моя "шедьовър"!
    Стремежно бяло или златно / откривам в строгите ръце. - бялото е светлината, която се прокрадва зад тялото на майка ми, която ме вози в бебешката количка. златното е в това да откриеш възможността да оцениш ролята на родителя в своя живот, когато ти самия имаш деца. ръцете ти бащата трябва да бъдат строги, независимо че страшно обича децата си - трички си имам в къщи - и Той е винаги готов да умре за тях, но те всъщност, ръцете де, са нежни и ласкави.
    Така, че уважаеми господине, в стиховете има толкова много ненарушими чудеса, че едно такова стихотворение едва ли ще бъде разбрано толкова лесно от специалист като Вас.
    С уважение: маринЧо

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...