С походка на котка и устни малини,
тя плъзна се гладко в пияния бар.
Сто мъжки очи, разпилени от вино
се струпаха в точка, по-дребна от зар.
Разклати се подът под сбора обуща –
лакирана степ за свободни души,
и всеки, притихнал в главата си пуста,
измери я кротко през своя аршин.
За някои – страстна любовница, втори
видяха я – жаден за обич олтар.
Кралица от приказка, плаха Аврора,
любовен роман, като болката стар.
И скубеха бясно косите си редки,
пиляха банкноти и спирт, и вина.
И който накрая остана последен,
напи се без памет и не изтрезня.
Когато и танцът ѝ свърши накрая,
и свършиха живите в белия свят,
тя хлътна нагоре и върна се в Рая,
и късче надежда не върна назад.
Мила Зарева
© Мила Зарева Todos los derechos reservados
Поздравявам те, Мила!