Строфичен бонзай
Строфичен бонзай
Природата през май
на ступор чупи грима
и вишнята бонзай
премяна цветна взима.
Така след дълга зима
на мъртва самота
в душата ми ранима
разцъфна любовта.
Но как да дойде птица
с разперени крила
и стаята тъмница
да стресне с "бръм" пчела?
Съдбата с теб е зла,
дръвче с прерязан корен --
напразна е била
таз пъпка с цвят разтворен.
И твоят господар,
когато се насити
на белия янтар
по клонките ти вити,
с пинсети, в шкафа крити,
ще го изтръгне с хлад
и в кош ще запокити
бляна ти още млад.
И ще следи с наслада
под слънчевия ден
как, никнещ, все пак страда
листецът ти зелен,
защото е лишен
от бремето желано
да храни с лъч пленен
сърце със вкус наляно!
© Тошко Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Умът ми е поробил
не рошав вишнев цвят,
не спомен за Чернобил,
не чаен аромат,
а оня тъп инат,
от сутрин по пантофи,
и с чаша шоколад
да нижа нови строфи.
Ту ода за халва
с рефрени чуруликам,
ту палави слова
в калъпи тесни тикам,
ту нежно тананикам
за снежно бяла гръд,
но все на ум си викам:
дано да оценят!
Понеже в днешно време
не гледат майсторлък,
на никого не дреме
дали под твоя лък
звучи "ре" или пък
фалшива друга нота --
на мода е чекрък
от чувства, цяла рота! -
В последно време май
акъла все ти взимат
японски вишни, чай,
бонзай и "Фокушима".
Нататък в тая рима
ще кажа, че през май
отново полети ще има
към източния рай.
Лети не се мотай!
http://www.magic-of-creation.com/offer/%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-31-%D0%BC%D0%B0%D0%B9-09-%D1%8E%D0%BD%D0%B8-2011
Ти си родeн по чирнобилско време. Трябва да си радиационно устойчив.
-
Сърце със вкус наляно
в строфичния бонзай
малцина виждат само
в тоз откровенски край.
Плодът му причудлив е
за старомоден вкус,
но пък стандарта вишнев
разчупва с яко „друс”!
Кефиш!
И формата си е баш "бонзайска"
-
Скрийте се някъде, умни глави
-
Но иде лято жарко,
разпънало чадър.
И то ще спре замалко
словестния джангър...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
от бремето желано
да храни с лъч пленен
сърце със вкус наляно!"
и тук много излишни думи...без смисъл...