Строфичен бонзай
Строфичен бонзай
Природата през май
на ступор чупи грима
и вишнята бонзай
премяна цветна взима.
Така след дълга зима
на мъртва самота
в душата ми ранима
разцъфна любовта.
Но как да дойде птица
с разперени крила
и стаята тъмница
да стресне с "бръм" пчела?
Съдбата с теб е зла,
дръвче с прерязан корен --
напразна е била
таз пъпка с цвят разтворен.
И твоят господар,
когато се насити
на белия янтар
по клонките ти вити,
с пинсети, в шкафа крити,
ще го изтръгне с хлад
и в кош ще запокити
бляна ти още млад.
И ще следи с наслада
под слънчевия ден
как, никнещ, все пак страда
листецът ти зелен,
защото е лишен
от бремето желано
да храни с лъч пленен
сърце със вкус наляно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
