Anita765 (Ани Монева)
297 11768
11 ago 2019, 23:54  

Стрък сред пустошта 

  Poesía » Del paisaje
1005 15 13

Малко е тъжна и тази история:

път калдъръмен, над него – небе,

схлупени къщи, увиснал прозорец,

с шепите времето само гребе.

 

Някъде – спретната, малка градина,

а пък отсреща – обрасла с трева.

Селото чака до днес да заминат

живите хора, склонило глава.

 

Колко усмивки са тука погребани…

Бистро, поточето помни деца.

Кретат край него две старчета дребни,

въдици хвърлят, а вадят слънца.

 

Късно по вечер те, скътали улова,

вдигат ракията и се тешат.

Бяла, луната, зад облак притулена,

свито поглежда към техния свят.

 

Още крепи се в ръце костеливи,

в плетка на баба и в скърцащ чекрък,

и от земята, щом ражда за живите

сред пустошта най-зеления стрък.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??