Стрък светлина
Стрък светлина
Когато вятърът гали косите ми
и щурчето оглася нощта,
когато росата докосва петите ми
и лъчите на слънцето пробуждат деня,
когато усещам уханието
на нежната момина сълза
и виждам в небето сиянието,
се чувствам най-щастлива на света.
Тогава усещам, че живея,
че дишам на воля с моята душа,
за всичко красиво копнея
и пия от сока на младостта.
Когато капките дъждовни
милват моето лице,
сякаш майка грижовна
прегръща своето дете,
когато чувам мелодия чудна
и детски смях край мен да ехти,
тогава вървя по пътеката лунна,
поръсена със златни звезди.
Вървя и не спирам, понеже
знам, че преследвам съня,
който оплита ме в своите мрежи,
дарява ми нежност и топлина.
Когато вятърът гали косите ми
и щурчето оглася нощта,
когато росата докосва петите ми
и лъчите на слънцето пробуждат деня,
когато усещам уханието
на нежната момина сълза
и виждам в небето сиянието,
се чувствам най-щастлива на света.
Тогава усещам, че живея,
че дишам на воля с моята душа,
за всичко красиво копнея
и пия от сока на младостта.
Когато капките дъждовни
милват моето лице,
сякаш майка грижовна
прегръща своето дете,
когато чувам мелодия чудна
и детски смях край мен да ехти,
тогава вървя по пътеката лунна,
поръсена със златни звезди.
Вървя и не спирам, понеже
знам, че преследвам съня,
който оплита ме в своите мрежи,
дарява ми нежност и топлина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Todos los derechos reservados
