Стръкче надежда

Poesía

694 0 5

Земното дете… жаднооко се рее

из дебрите нечувани на всичкото…

Скромна частица от природата-майка,

взрив на въображение и знание,

синтез на дръзка мисъл с любящо сърце!

От безкрая на живота нежна брънка,

виждам го дете-птица, с вълшебни криле,

през воала на Космоса прогледнало,

божествено слънце понесло на ръце…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

наистина е стръкче надежда, Роси в този побъркан свят!!!

2016-03-27T18:27:48+03:00
Eia (Росица Танчева)

Кънти този Взрив и още как! Благодаря на всички!

2016-03-19T07:40:15+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Съгласен съм, че е прекрасно!

2016-03-16T19:27:34+02:00
ljubomira (Любомира)

Прекрасно! Зимното дете се превръща в дете-птица, проглежда през воала на Космоса и понася божествената светлина!

2016-03-07T10:19:59+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Като Дейвид Бауман от романа "Една космическа одисея през 2001" на покойния Артър Кларк. Хареса ми, Роси! Нестандартен и фрагментарен текст.

2016-03-06T21:03:35+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0