6 mar 2016, 20:57

Стръкче надежда

  Poesía
691 0 5

Земното дете… жаднооко се рее

из дебрите нечувани на всичкото…

Скромна частица от природата-майка,

взрив на въображение и знание,

синтез на дръзка мисъл с любящо сърце!

От безкрая на живота нежна брънка,

виждам го дете-птица, с вълшебни криле,

през воала на Космоса прогледнало,

божествено слънце понесло на ръце…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • наистина е стръкче надежда, Роси в този побъркан свят!!!
  • Кънти този Взрив и още как! Благодаря на всички!
  • Съгласен съм, че е прекрасно!
  • Прекрасно! Зимното дете се превръща в дете-птица, проглежда през воала на Космоса и понася божествената светлина!
  • Като Дейвид Бауман от романа "Една космическа одисея през 2001" на покойния Артър Кларк. Хареса ми, Роси! Нестандартен и фрагментарен текст.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...