Стръкче надежда

6 mar 2016, 20:57

Poesía

595 0 5

Земното дете… жаднооко се рее
из дебрите нечувани на всичкото…
Скромна частица от природата-майка,
взрив на въображение и знание,
синтез на дръзка мисъл с любящо сърце!
От безкрая на живота нежна брънка,
виждам го дете-птица, с вълшебни криле,
през воала на Космоса прогледнало,
божествено слънце понесло на ръце…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Стръкче надежда

Искате да прочетете повече?

Propuestas