Eia
436 el resultado
Затвор за провинили се душѝ
сънувах, че е нашата Земя.
Изгаряха от страшна жажда те -
за красота, свобода и криле.
Но бяха провинили се душѝ, ...
  247 
Някак странно е днес.
А баща ми го няма -
да ми даде съвет,
да се разсърди
или да се скара. ...
  232 
Еха-а, и последната количка преправих на вентилатор! Само багито ще разглобя по-трудно. Много здраво са го направили чичковците. Оле, чувам, че тате се прибира! Вчера така ми се кара като видя роботът ми да куцука, а болтчетата и гайките му да се търкалят край него. Ще се скрия! По-бързо, по-бързо!
...
  498  14 
Не са нито строги, нито загадъчни –
това са южните, усмихнати къщи.
Подпрели майчини чела на еркери,
тъй са топлооки, ведри и любящи!
Огнища те в сърцата са разжарили ...
  321 
Мама Делфинка се чувстваше най-уютно в своя дом – в Океана. Обичаше го посвоему, макар да съзнаваше, че я ограничава. Често си мечтаеше за чудеса, които можеха да се случат само на сушата. Още по-често копнееше за звездния безкрай, а той нощем се откриваше над нея неустоимо красив. Мама Делфинка бе ...
  470 
Все по-трудно събираше сили, за да поеме предизвикателствата на деня. Заспиваше рано, а през нощта я будеха силни болки. Утрото я подканяше да си измери кръвното налягане и да пие хапче за свалянето му. И сега започна по обичайния начин. Следваше закуска, опит за благополучно справяне с тоалета, пор ...
  540  14 
Нотариус Виденов бе достатъчно разсеян, задълбочен в писане, с порядъчно разхвърляни по бюрото документи, затова хич и не усети, че в кантората му бяха влезли клиенти. Сепна го предупредително мъжко покашляне, след което чу:
- Здравейте! Може ли да ни изготвите декларация за разделност и да я завери ...
  1244  12 
- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.
- Батко, толкова се вълнувам!
- Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. ...
  645 
- Не ми идвай повече на свиждане, татко… Моля те, за Бога, моля те… - задъхвайки се, мълвеше затворникът.
Конят на милиционера-надзирател изпръхтя в ухото му, сякаш само той разбираше младежа. Трайчо неволно допря глава в муцуната му. Усети отдавна жадувана топлина. Потръпна…
- Сине, недей така! Не ...
  847  21 
Дарин не искаше да се събужда. Макар да сънуваше безкрайни лабиринти, от които нямаше изход, макар да викаше на сън и да се задушаваше… Отвореше ли очи, като проказа започваше да го обхваща чувство на срам, изгарящ срам, че принадлежи на човечеството, на прокълнатото човечество, което не можеше да с ...
  451 
Обезболявам своите копнежи,
стремленията бурни на духа си.
Филизи късам, крайпътни цъфтежи,
с леден разум асфалтирам степта си.
Но пак с каруца пея по асфалта, ...
  1149  16 
- Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ...
  2416  10  38 
Понякога утрин, в най-крехкия миг,
своя пристан намирам на кея.
Вливам се плахо в картина на Моне –
в безкрая като птица се рея.
Съкровени акорди… Филип Паже! ...
  702 
Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...
  2206  12  31 
1
Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...
  1375  18 
Чупи снага грациозен смях млад,
с привечерни русалки танцува!
Морето - мъдрец, поет – белобрад,
възхитено, тайно се любува…
Разплисква до възбога вечност – шик, ...
  1109  11 
Вълните на душата
разплискват се в безкрая –
синтез на светлината,
открила мост към рая.
Вълните на душата, ...
  1472  13 
Преди с чудния свят раздялата вечна,
изсвири ми, моля, Лунната соната
и то както може само Филип Паже!
Душата ми ще затанцува щастлива,
а тялото съвсем ще забрави да мре… ...
  1057  17 
Самичка не мога много да направя…
Два-три залъка на слабия да дам,
да държа ръката му, когато страда,
да го прегърна и да диря помощ –
тези липсващи Човеци всред тълпата ...
  885 
- Дай да изчистя още едно кринче с ориз, чедо! – подвикна баба Станка подир внучката си.
Старата жена страдаше от артрит. Приличаше на пречупено, чепато дърво. А когато се замъчеше да прави крачки, подпряна на двете си патерици, хрущеше като разцепена от мълния престаряла елха. Отдавна не можеше да ...
  1245  10  28 
Към „Аве Мария“ търся пролука
през делника съсухрен, окуцял.
Но тъй е мрачно и крепя се едва.
Слепешката все вървя ли, вървя…
Препъвам се, по-луда от лудите. ...
  1268  13 
Поръсени със слънце, разискрят се вълните –
от чудна Тракия та чак до Мачу Пикчу,
през земята изгревна на цъфналите вишни.
Колкото реални и толкова магични!
Влюбени, окрилени, синтез на дух всевишни…
  1682  10 
Във вълшебния утринен миг,
птичка, дребна като кутре,
вкуси капчица цветен нектар,
достатъчен да не умре.
И заслави слънцето с възторг! ...
  930  14 
/Едноактна пиеса по картина на Латинка Минкова/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/tema-za-piesa-ili-razkaz-kakvo-se-e-sluchilo
Действащи лица:
ТЯ
ТОЙ ...
  2102  12 
Когато реалността пулсира, боли,
а срещата със светлината сблъсък е,
обезболяващата доброта е лек,
смиряващото сливане с природата.
Ръка човечна и очовечаваща, ...
  779 
Като съсухрен навик куцука деня,
фин благородник, отегченосамотен -
Лорд Байрон, иронично осмиващ света,
консервативния, застинал, понятен.
Понякога поспира се замислено, ...
  844  16 
/Къс разказ, последван от преработката му в едноактна пиеса/
- Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир въздебелата Айше, като с наслаждение отпийваше ракийката си.
Да беше видял, че Асан е влязъл в кръчмата, хич и нямаше да ...
  1997  11 
Откакто разговаряше с птиците,
не я разбирах.
И себе си не разбирах…
Защо не мога да говоря с птиците?!
Цветята я обичаха, ...
  864  12 
Невероятно тиха бе тази августовска утрин. Сякаш нямаше война, окопи и човешка кръв, попила в ненаситната паст на ширналото се поле. Довчера генералът мислеше, че светът свършва в прокълнатата 1917 година, а днес всичко му изглеждаше различно - спокойно и разумно, като разпукване на цвят, като ново ...
  1727  16 
Тази сутрин Павел Джорджич, придружаван от няколко гулями, пое по познатия си път към Самоков. Беше го изминавал преди и с никополския първенец Тодор Балина, и с братя Соркочевичи. Рагузкият търговец бързаше към ковачницата на Ильо. Искаше лично да нагледа как върви изработването на оръжията - огнес ...
  2201  27 
Адвокат Петров довършваше сложен документ, когато дочу колебливо почукване по вратата на кантората си. След „Да, моля!“, никой не влезе и той стана да отвори. На прага стоеше грамаден мъж, наподобяващ представата на адвоката за Боримечката – известният герой на Иван Вазов от романа „Под игото“. Имаш ...
  1562  12 
Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...
  828  11 
Пиша разказ, мъча се над образ драматичен.
Но дочувам: „Жена, поне една манджа сготвù!“
В миг с трясък сгромолясва се светът ми трагичен,
свиреп и тъй озъбен, като сто кучета зли.
А благоверният прави се на симпатичен… ...
  1253  10 
Не ми върви, не ми върви!
Измъчиха ме тези хора.
На борсата съм на труда
и търся място депутатско.
Само от това разбирам, ...
  1200 
Откакто започна работа, Панко пестеше всеки лев, за да си позволи своите екстремни изживявания. Караше ски по най-опасните склонове, изкачваше стръмни планински върхове, спускаше се с парашут, летеше с парапланер… След като известно време ходи и на курсове за водолази, вече смело изследваше морското ...
  2017  20 
Чувстваш – под нозете ти е заледено,
страшен студ е стегнал целия ти свят.
До теб съм! Опри се на моето рамо,
дай ръката си и да тръгваме, брат!
Проронваш, че нямаш на никого вяра ...
  1287  12 
От вятъра е може би, от вятъра, обръщащ чувства, мисли и понятия, объркващ всичкото с ехидния си смях, ведно взривяващ навици, устои, страх, в миг омитащ наслоеното в нощвите, засяващ семената за вълшебен хляб, разнищващ отвътре напълно душите… От вятъра… да, сигурно от вятъра понякога повдига се за ...
  2316  12 
Божествена музика,
нежна като влюбеност,
най-фино докосване
до чувствителни струни…
Божествена музика, ...
  747 
Сломен ли си, дириш корен
и през скалите пролука,
за да покълнеш отново –
едно рамо, за наслука.
През процепа – лъч светлина, ...
  797  17 
Помръдна едва-едва. Ръцете го боляха. Всичко го болеше.
Дочу като в просъница:
- Излиза от комата! Господи, съвзема се!
Застена… Споменът изведнъж го връхлетя. Искаше му се да крещи, но нямаше сили.
- Слава Богу! Ще живее! – пак дочу през режещата болка, която раздираше цялото му тяло. ...
  2005  11 
Propuestas
: ??:??