Стръкче надежда

Поэзия

692 0 5

Земното дете… жаднооко се рее

из дебрите нечувани на всичкото…

Скромна частица от природата-майка,

взрив на въображение и знание,

синтез на дръзка мисъл с любящо сърце!

От безкрая на живота нежна брънка,

виждам го дете-птица, с вълшебни криле,

през воала на Космоса прогледнало,

божествено слънце понесло на ръце…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

наистина е стръкче надежда, Роси в този побъркан свят!!!

2016-03-27T18:27:48+03:00
Eia (Росица Танчева)

Кънти този Взрив и още как! Благодаря на всички!

2016-03-19T07:40:15+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Съгласен съм, че е прекрасно!

2016-03-16T19:27:34+02:00
ljubomira (Любомира)

Прекрасно! Зимното дете се превръща в дете-птица, проглежда през воала на Космоса и понася божествената светлина!

2016-03-07T10:19:59+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Като Дейвид Бауман от романа "Една космическа одисея през 2001" на покойния Артър Кларк. Хареса ми, Роси! Нестандартен и фрагментарен текст.

2016-03-06T21:03:35+02:00