6 мар. 2016 г., 20:57

Стръкче надежда

693 0 5

Земното дете… жаднооко се рее

из дебрите нечувани на всичкото…

Скромна частица от природата-майка,

взрив на въображение и знание,

синтез на дръзка мисъл с любящо сърце!

От безкрая на живота нежна брънка,

виждам го дете-птица, с вълшебни криле,

през воала на Космоса прогледнало,

божествено слънце понесло на ръце…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • наистина е стръкче надежда, Роси в този побъркан свят!!!
  • Кънти този Взрив и още как! Благодаря на всички!
  • Съгласен съм, че е прекрасно!
  • Прекрасно! Зимното дете се превръща в дете-птица, проглежда през воала на Космоса и понася божествената светлина!
  • Като Дейвид Бауман от романа "Една космическа одисея през 2001" на покойния Артър Кларк. Хареса ми, Роси! Нестандартен и фрагментарен текст.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...