16 dic 2007, 20:50

Студ

  Poesía
713 0 3
Студът в душата ми пълзи
и няма кой да ме спаси
толкова е тъжен този факт
че в мен е вечен мрак

Искам ми се да крещя
и душата си да спася
но на сърцето ми лежат
спомени от отминалите дни

Студ е искам малко топлина
искам в душата малко светлина
студът тялото ми е обладал
но защо ти си още цял

Спира за пореден път дъхът
всичко е сковал студът
няма как с него да се преборя
и в мислите ми да не съм твоя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много Ви благодаря {}{}{}
  • Толкова тъга извира от твоя стих, но бъди сигурна, че ще дойде твоята половинка, за да те стопли!!!

    Миличка, пишеш много хубаво!
    Поздравявам те!
  • Пожелавам ти някой да те стопли!Няма нищо по-хубаво от това!Поздрав за стиха!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...