16 dic 2007, 20:50

Студ 

  Poesía
557 0 3
Студът в душата ми пълзи
и няма кой да ме спаси
толкова е тъжен този факт
че в мен е вечен мрак

Искам ми се да крещя
и душата си да спася
но на сърцето ми лежат
спомени от отминалите дни

Студ е искам малко топлина
искам в душата малко светлина
студът тялото ми е обладал
но защо ти си още цял

Спира за пореден път дъхът
всичко е сковал студът
няма как с него да се преборя
и в мислите ми да не съм твоя

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много Ви благодаря {}{}{}
  • Толкова тъга извира от твоя стих, но бъди сигурна, че ще дойде твоята половинка, за да те стопли!!!

    Миличка, пишеш много хубаво!
    Поздравявам те!
  • Пожелавам ти някой да те стопли!Няма нищо по-хубаво от това!Поздрав за стиха!
Propuestas
: ??:??