Dec 16, 2007, 8:50 PM

Студ

  Poetry
708 0 3
Студът в душата ми пълзи
и няма кой да ме спаси
толкова е тъжен този факт
че в мен е вечен мрак

Искам ми се да крещя
и душата си да спася
но на сърцето ми лежат
спомени от отминалите дни

Студ е искам малко топлина
искам в душата малко светлина
студът тялото ми е обладал
но защо ти си още цял

Спира за пореден път дъхът
всичко е сковал студът
няма как с него да се преборя
и в мислите ми да не съм твоя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много Ви благодаря {}{}{}
  • Толкова тъга извира от твоя стих, но бъди сигурна, че ще дойде твоята половинка, за да те стопли!!!

    Миличка, пишеш много хубаво!
    Поздравявам те!
  • Пожелавам ти някой да те стопли!Няма нищо по-хубаво от това!Поздрав за стиха!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...