16 дек. 2007 г., 20:50

Студ

716 0 3
Студът в душата ми пълзи
и няма кой да ме спаси
толкова е тъжен този факт
че в мен е вечен мрак

Искам ми се да крещя
и душата си да спася
но на сърцето ми лежат
спомени от отминалите дни

Студ е искам малко топлина
искам в душата малко светлина
студът тялото ми е обладал
но защо ти си още цял

Спира за пореден път дъхът
всичко е сковал студът
няма как с него да се преборя
и в мислите ми да не съм твоя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много Ви благодаря {}{}{}
  • Толкова тъга извира от твоя стих, но бъди сигурна, че ще дойде твоята половинка, за да те стопли!!!

    Миличка, пишеш много хубаво!
    Поздравявам те!
  • Пожелавам ти някой да те стопли!Няма нищо по-хубаво от това!Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...