Студът свирепо ме стисна в прегръдка,
ледът бавно в кръвта ми пропълзя...
Уплашена се свих в своята черупка,
изтръпнах... всичко в мен за миг замря.
Сърцето загуби бързия ритъм,
душата плавно от мен отлетя...
Къде е смисълът на живота? - питам.
Защо най-добрите прибира смъртта?
Молитва безмълвна се носи във дните -
за вечен покой и мир на прахта.
За живите болка, изтекла в сълзите
и минути с наведена ниско глава.
© Паула Петрова Todos los derechos reservados
Да, Ангеле, не ни пита, ако ни питаше всички да са все още покрай нас.
Веси, благодаря, имам нужда от топлина, а ти топлиш!!