3 dic 2009, 12:08

Студ

  Poesía » Otra
914 0 3

Студът свирепо ме стисна в прегръдка,

ледът бавно в кръвта ми пропълзя...

Уплашена се свих в своята черупка,

изтръпнах... всичко в мен за миг замря.

 

Сърцето загуби бързия ритъм,

душата плавно от мен отлетя...

Къде е смисълът на живота? - питам.

Защо най-добрите прибира смъртта?

 

Молитва безмълвна се носи във дните -

за вечен покой и мир на прахта.

За живите болка, изтекла в сълзите

и минути с наведена ниско глава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Бароне, знам, че е така, но винаги този въпрос ми се върти в главата...
    Да, Ангеле, не ни пита, ако ни питаше всички да са все още покрай нас.
    Веси, благодаря, имам нужда от топлина, а ти топлиш!!
  • Така се случва,Паула!
    И не ни пита...за жалост!
  • Защо най-добрите прибира смъртта? Защото Бог ги иска близо до себе си, Поли...С теб!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....