3 dic 2009, 12:08

Студ

  Poesía » Otra
928 0 3

Студът свирепо ме стисна в прегръдка,

ледът бавно в кръвта ми пропълзя...

Уплашена се свих в своята черупка,

изтръпнах... всичко в мен за миг замря.

 

Сърцето загуби бързия ритъм,

душата плавно от мен отлетя...

Къде е смисълът на живота? - питам.

Защо най-добрите прибира смъртта?

 

Молитва безмълвна се носи във дните -

за вечен покой и мир на прахта.

За живите болка, изтекла в сълзите

и минути с наведена ниско глава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Бароне, знам, че е така, но винаги този въпрос ми се върти в главата...
    Да, Ангеле, не ни пита, ако ни питаше всички да са все още покрай нас.
    Веси, благодаря, имам нужда от топлина, а ти топлиш!!
  • Така се случва,Паула!
    И не ни пита...за жалост!
  • Защо най-добрите прибира смъртта? Защото Бог ги иска близо до себе си, Поли...С теб!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...