3 dic 2009, 12:08

Студ

  Poesía » Otra
922 0 3

Студът свирепо ме стисна в прегръдка,

ледът бавно в кръвта ми пропълзя...

Уплашена се свих в своята черупка,

изтръпнах... всичко в мен за миг замря.

 

Сърцето загуби бързия ритъм,

душата плавно от мен отлетя...

Къде е смисълът на живота? - питам.

Защо най-добрите прибира смъртта?

 

Молитва безмълвна се носи във дните -

за вечен покой и мир на прахта.

За живите болка, изтекла в сълзите

и минути с наведена ниско глава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Бароне, знам, че е така, но винаги този въпрос ми се върти в главата...
    Да, Ангеле, не ни пита, ако ни питаше всички да са все още покрай нас.
    Веси, благодаря, имам нужда от топлина, а ти топлиш!!
  • Така се случва,Паула!
    И не ни пита...за жалост!
  • Защо най-добрите прибира смъртта? Защото Бог ги иска близо до себе си, Поли...С теб!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...