Ето, че стана студено,
любовта ни отдавна мълчи.
Оставена бе да замине,
а ледът по стените пълзи.
Дълбоко душите тъгуват,
бленуват за топлите дни.
Сърцата пък те негодуват,
но пък егото тях разгроми.
Годините бързо минават,
броени са нашите дни.
А ние сме толкоз далечни,
страхът във капан ни държи.
© Петко Костадинов Todos los derechos reservados