12 dic 2006, 15:19

Студен...

  Poesía
1.2K 0 0
И падна сълза,
чиста,бестяща.
Но пълна с тъга,
тъга по луната искряща.

Бездомна душа,
без път,без посока.
Носеща тъгата една,
раната от любовта жестока.

Къде си сега?Защо не си до мен?
Някъде смееш се на моето падение?
Мислиш,че ще ти простя за този ден?
Не,няма да има опрощение...

И милиони сълзи се застичкаха от очите невинни,
съзнали смисъла на живота жесток.
Част от тези малки частици градивни,
видяли грешките от твоя порок.

Безчувствен си ти,студен,
не даваш си сметка за чувствата други.
Душата ми вързана умира в плен,
в плен от твойте заблуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...