12 dic 2006, 15:19

Студен...

  Poesía
1.2K 0 0
И падна сълза,
чиста,бестяща.
Но пълна с тъга,
тъга по луната искряща.

Бездомна душа,
без път,без посока.
Носеща тъгата една,
раната от любовта жестока.

Къде си сега?Защо не си до мен?
Някъде смееш се на моето падение?
Мислиш,че ще ти простя за този ден?
Не,няма да има опрощение...

И милиони сълзи се застичкаха от очите невинни,
съзнали смисъла на живота жесток.
Част от тези малки частици градивни,
видяли грешките от твоя порок.

Безчувствен си ти,студен,
не даваш си сметка за чувствата други.
Душата ми вързана умира в плен,
в плен от твойте заблуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...