И падна сълза,
чиста,бестяща.
Но пълна с тъга,
тъга по луната искряща.
Бездомна душа,
без път,без посока.
Носеща тъгата една,
раната от любовта жестока.
Къде си сега?Защо не си до мен?
Някъде смееш се на моето падение?
Мислиш,че ще ти простя за този ден?
Не,няма да има опрощение... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация