Студена нощ
студени стъкла,
потно чело...
Моето потно чело.
Сънувала бях отново кошмара,
онзи кошмар, който и преди
смрази кръвта ми.
Студ ме обгърна, самота
ме скова...
Душата замлъкна пред
студената нощ...
Студена бе тя без твойта ръка.
Студена бе тя от много тъга.
Самота, тъга, знаех аз
истина една, че повече няма никога
аз друг, освен теб, да пожелая.
И че тази нощ ще бъде не единствената самотна...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джени-фенка Todos los derechos reservados