17 июн. 2007 г., 23:28

Студена нощ

1.3K 0 2
Късно нощта,
студени стъкла,
потно чело...
Моето потно чело.

Сънувала бях отново кошмара,
онзи кошмар, който и преди
смрази кръвта ми.

Студ ме обгърна, самота
ме скова...
Душата замлъкна пред
студената нощ...
Студена бе тя без твойта ръка.
Студена бе тя от много тъга.

Самота,  тъга, знаех аз
истина една, че повече няма никога
аз друг, освен теб, да пожелая.
И че тази нощ ще бъде не единствената самотна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джени-фенка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...