Jun 17, 2007, 11:28 PM

Студена нощ

  Poetry
1.3K 0 2
Късно нощта,
студени стъкла,
потно чело...
Моето потно чело.

Сънувала бях отново кошмара,
онзи кошмар, който и преди
смрази кръвта ми.

Студ ме обгърна, самота
ме скова...
Душата замлъкна пред
студената нощ...
Студена бе тя без твойта ръка.
Студена бе тя от много тъга.

Самота,  тъга, знаех аз
истина една, че повече няма никога
аз друг, освен теб, да пожелая.
И че тази нощ ще бъде не единствената самотна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джени-фенка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...