Когато силуетите ни в тъмното преливат,
сенки нежно галят кожата отново.
Докосването е студено, устните изстиват,
но никой няма сили да каже тихо "сбогом".
Раняваме се, но кръвта бледа остава,
заличена от страстта на телата луди.
Искам да те имам, но кой ли го решава,
щом живеем в клетка от заблуди.
Искам всичко да свърши, да дойде края,
да, нови пътища назад...
Но знам, дори нейде да ми предложат рая,
отново място ще поискам в твоя ад!