СТУДЕНА ЗИМА
Аз няма да бъда там, когато останеш сам.
В студената зимна вечер ще бъда аз далече.
Аз няма да бъда до теб, когато търсиш близък човек.
Ще бъда просто забравена и във рамка поставена.
Ще бъда студена зима, когато ме търсиш – няма да ме има,
но ще усещаш моето ледено дихание.
И навлизайки бавно в твоето тяло, ще се слеем в едно цяло,
ще стана бяло наказание.
Аз няма да бъда до теб, за да разтопя твоя лед.
И от кристалния копнеж ми остана топка скреж...
Аз ще съм просто една замръзнала мечта,
отлетяла надалече и няма да съм твоя вече...
© Марияна Жекова Todos los derechos reservados