18 mar 2008, 17:22

Студена зима с любов необяснима

  Poesía
940 0 0

Зима пак настана, мракът вънка падна.

Тази зима ще ни раздели със студените си, дълги дни.

Вън е страшен студ, крива зима за всеки ще има,

и чак на лято хубавите дни, когато слънцето ще огрей

със бляскавите си лъчи. Обичам лятото, морето

слънчеви дни, обичам детските радостни очи.

Обичам всичко на този свят, всичко

което Бог създал е за нас...

Радостта дойде в моето сърце, пленено от едно момче,

снегът се стопи като зърна прекрасните му очи,

а моето сърце от слънчевото му лице.

И сега аз му се кълна, ще бъда с него до смъртта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нинка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...