Звездите светят за последно,
във Твоята прощална вечер
да изрисуваш най-красивия си валс.
Мечтите ти изчезнаха безследно,
във Твоя безпощаден глетчер,
щом рискуваш най-прекрасния си глас.
Земята, черната, изрови
със сълзи, нечакани от времето,
стиснали отровната съдба.
Вината нивга не говори,
пълзи, опъната във стремето,
притискайки товара към гърба. ...