Студена звезда
Звездите светят за последно,
във Твоята прощална вечер
да изрисуваш най-красивия си валс.
Мечтите ти изчезнаха безследно,
във Твоя безпощаден глетчер,
щом рискуваш най-прекрасния си глас.
Земята, черната, изрови
със сълзи, нечакани от времето,
стиснали отровната съдба.
Вината нивга не говори,
пълзи, опъната във стремето,
притискайки товара към гърба.
П.П.
Животното, издало радостен лай,
го изкупи с никому ненужна цена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
