Mar 6, 2009, 11:58 AM

Студена звезда

Poetry » Other

955 0 5

Звездите светят за последно,
във Твоята прощална вечер
да изрисуваш най-красивия си валс.

Мечтите ти изчезнаха безследно,
във Твоя безпощаден глетчер,
щом рискуваш най-прекрасния си глас.

Земята, черната, изрови
със сълзи, нечакани от времето,
стиснали отровната съдба.

Вината нивга не говори,
пълзи, опъната във стремето,
притискайки товара към гърба.

П.П.
Животното, издало радостен лай,
го изкупи с никому ненужна цена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Ех, Ники...
!

2009-03-07T11:24:50+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Вината нивга не говори,
пълзи, опъната във стремето,
притискайки товара към гърба."

Освен, когато е превърната
със откровенност до болезненост
в един прекрасен валсов стих...

Очарована съм...

2009-03-07T00:28:29+02:00
Nella_gold (Нели )

Вината нивга не говори...

2009-03-06T19:35:07+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Много интересно!!!
Видях ,,невидимите,, рими в началото на стиховете :
звездите-мечтите,
земята-вината,
притискайки -стиснали,
със сълзи-пълзи,
да изрисуваш-щом рискуваш !
,,Човек вижда това, което знае,, това казваше една моя учителка.
Венъж написах шест строфи по подобен начин - отне ми около два месеца...
Приеми моите поздравления за прекрасните терцини!

2009-03-06T15:10:37+02:00
ARTY (Сашка Нешева)

Прочетох и харесах!

2009-03-06T12:03:46+02:00