6.03.2009 г., 11:58 ч.
Студена звезда
Звездите светят за последно,
във Твоята прощална вечер
да изрисуваш най-красивия си валс.
Мечтите ти изчезнаха безследно,
във Твоя безпощаден глетчер,
щом рискуваш най-прекрасния си глас.
Земята, черната, изрови
със сълзи, нечакани от времето,
стиснали отровната съдба.
Вината нивга не говори,
пълзи, опъната във стремето,
притискайки товара към гърба.
П.П.
Животното, издало радостен лай,
го изкупи с никому ненужна цена.
© Николай Стойчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Вината нивга не говори,
пълзи, опъната във стремето,
притискайки товара към гърба."
Освен, когато е превърната
със откровенност до болезненост
в един прекрасен валсов стих...
Очарована съм...
-
Вината нивга не говори...
-
Много интересно!!!
Видях ,,невидимите,, рими в началото на стиховете :
звездите-мечтите,
земята-вината,
притискайки -стиснали,
със сълзи-пълзи,
да изрисуваш-щом рискуваш !
,,Човек вижда това, което знае,, това казваше една моя учителка.
Венъж написах шест строфи по подобен начин - отне ми около два месеца...
Приеми моите поздравления за прекрасните терцини! -
Прочетох и харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
!