Студени светлини
Тежък стих се удави в дъжда.
Тишината тежи като клетва.
В локва улична падна звезда -
миг надежда за блуден несретник.
Мокър хлад върху мръсен паваж
уморен като скитник приляга.
Обичайният градски пейзаж -
светлините от сенките бягат.
Блед неон осветява нощта
и витрините - призраци неми -
се усмихват на мъртва луна,
от неясни мъгли обградена.
И пронизва с изкуствен светлик,
тъмнината, нахален прожектор.
Като маска човешкият лик
отразява светлинния спектър,
но миражна фалшивост личи -
някак странно еднакви са всички...
В свят студен от измамни лъчи
аз отчаяно търся свещичка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
